Без броня

27 oct 2010, 13:46

Poesía

681 0 4

Един ден ще се върна в младостта си

Когато всичко беше вкусно

Морето с изумени гларуси

В живота посвещавахме се с устни

Наивно слънцето ни бе свидетел

На тайнства съкровени

Като печат го карахме да свети

И бяхме пълни със доверие

Животът няма два мандата

Ще трябва като благородни рицари

Да понесем и пазим знамената

Ако все още са в ръцете ни

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Apokaliptiks (Апокалиптикс А)

2011-01-09T01:31:07+02:00

Харесах ...
Tomad (Тома Кашмирски)

2010-10-28T02:39:02+03:00

Първите две строфи ми харесаха. Нелош текст.
concertino (Дух на лютеницата)

2010-10-27T19:36:35+03:00

Ако някой развява знаме - той едва ли мисли за килограмите му.Струва ми се,че трябва да е така. Стихото обаче си е доста щърбаво,за което малко ме е срам
plami-6 (Плами)

2010-10-27T15:31:02+03:00

Ще ги пазим, но дано не се превърнат в сизифов камък, concertino! Поздрав!