Oct 27, 2010, 1:46 PM

Без броня

Poetry

1K 0 4

Един ден ще се върна в младостта си

Когато всичко беше вкусно

Морето с изумени гларуси

В живота посвещавахме се с устни

Наивно слънцето ни бе свидетел

На тайнства съкровени

Като печат го карахме да свети

И бяхме пълни със доверие

Животът няма два мандата

Ще трябва като благородни рицари

Да понесем и пазим знамената

Ако все още са в ръцете ни

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Apokaliptiks (Апокалиптикс А)

Харесах ...

2011-01-09T01:31:07+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Първите две строфи ми харесаха. Нелош текст.

2010-10-28T02:39:02+03:00
concertino (Дух на лютеницата)

Ако някой развява знаме - той едва ли мисли за килограмите му.Струва ми се,че трябва да е така. Стихото обаче си е доста щърбаво,за което малко ме е срам

2010-10-27T19:36:35+03:00
plami-6 (Плами)

Ще ги пазим, но дано не се превърнат в сизифов камък, concertino! Поздрав!

2010-10-27T15:31:02+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0