27 окт. 2010 г., 13:46

Без броня

1K 0 4

Един ден ще се върна в младостта си

Когато всичко беше вкусно

Морето с изумени гларуси

В живота посвещавахме се с устни

 

Наивно слънцето ни бе свидетел

На тайнства съкровени

Като печат го карахме да свети

И бяхме пълни със доверие

 

Животът няма два мандата

Ще трябва като благородни рицари

Да понесем и пазим знамената

Ако все още са в ръцете ни

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дух на лютеницата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах ...
  • Първите две строфи ми харесаха. Нелош текст.
  • Ако някой развява знаме - той едва ли мисли за килограмите му.Струва ми се,че трябва да е така. Стихото обаче си е доста щърбаво,за което малко ме е срам
  • Ще ги пазим, но дано не се превърнат в сизифов камък, concertino! Поздрав!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...