27.10.2010 г., 13:46 ч.

Без броня 

  Поезия
679 0 4

Един ден ще се върна в младостта си

Когато всичко беше вкусно

Морето с изумени гларуси

В живота посвещавахме се с устни

 

Наивно слънцето ни бе свидетел

На тайнства съкровени

Като печат го карахме да свети

И бяхме пълни със доверие

 

Животът няма два мандата

Ще трябва като благородни рицари

Да понесем и пазим знамената

Ако все още са в ръцете ни

 

© Дух на лютеницата Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах ...
  • Първите две строфи ми харесаха. Нелош текст.
  • Ако някой развява знаме - той едва ли мисли за килограмите му.Струва ми се,че трябва да е така. Стихото обаче си е доста щърбаво,за което малко ме е срам
  • Ще ги пазим, но дано не се превърнат в сизифов камък, concertino! Поздрав!
Предложения
: ??:??