rali2000 (Ралица Костова)
165 122
8 nov 2016, 7:55

(Без)чувствено 

  Poesía
1213 2 5

Молих се първо на себе си, вече

вяра във себе си нямам дори.

Оставих душата си - бяга далече

от болния мозък зад мойте очи.

 

Молех се после на господ, обаче

може би той се отказа от мен,

отказа да слуша сърцето да плаче

с ритъм отчаян и тъй уморен.

 

След това молих и времето, казах

да спре, да изчака, защото боли.

Не мога да бързам със него, когато

моето минало вечно кърви.

 

Молих се първо на себе си, вече

вяра във господ аз нямам дори.

Толкова чувства ги няма във мен, че

чак не съм жива. Не както преди.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??