rali2000 (Ралица Костова) rali2000 (Ралица Костова)
1 165
8 nov 2016, 7:55

(Без)чувствено

  Poesía
1.6K 2 5

Молих се първо на себе си, вече

вяра във себе си нямам дори.

Оставих душата си - бяга далече

от болния мозък зад мойте очи.

 

Молех се после на господ, обаче

може би той се отказа от мен,

отказа да слуша сърцето да плаче

с ритъм отчаян и тъй уморен.

 

След това молих и времето, казах

да спре, да изчака, защото боли.

Не мога да бързам със него, когато

моето минало вечно кърви.

 

Молих се първо на себе си, вече

вяра във господ аз нямам дори.

Толкова чувства ги няма във мен, че

чак не съм жива. Не както преди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0