rali2000 (Ралица Костова)
165 122
8 нояб. 2016 г., 07:55

(Без)чувствено 

  Поэзия
1189 2 5

Молих се първо на себе си, вече

вяра във себе си нямам дори.

Оставих душата си - бяга далече

от болния мозък зад мойте очи.

 

Молех се после на господ, обаче

може би той се отказа от мен,

отказа да слуша сърцето да плаче

с ритъм отчаян и тъй уморен.

 

След това молих и времето, казах

да спре, да изчака, защото боли.

Не мога да бързам със него, когато

моето минало вечно кърви.

 

Молих се първо на себе си, вече

вяра във господ аз нямам дори.

Толкова чувства ги няма във мен, че

чак не съм жива. Не както преди.

© Ралица Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??