rali2000 (Ралица Костова)
165 122
Nov 8, 2016, 7:55 AM

(Без)чувствено 

  Poetry
1026 2 6

Молих се първо на себе си, вече

вяра във себе си нямам дори.

Оставих душата си - бяга далече

от болния мозък зад мойте очи.

 

Молех се после на господ, обаче

може би той се отказа от мен,

отказа да слуша сърцето да плаче

с ритъм отчаян и тъй уморен.

 

След това молих и времето, казах

да спре, да изчака, защото боли.

Не мога да бързам със него, когато

моето минало вечно кърви.

 

Молих се първо на себе си, вече

вяра във господ аз нямам дори.

Толкова чувства ги няма във мен, че

чак не съм жива. Не както преди.

© Ралица Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мило дете...
  • Тъжно, но много чувствено и дълбоко. Поздравления!
  • Всичко преминава,Рали.
    А щом пишеш така, значи чувстваш.
    Хубаво написано. Дерзай!
  • Когато човек е млад смята, че всяка любов е първата и единствена, а всяка загуба е катастрофална и край на света, разбира се не отъждествявам лирическата героиня с автора. Само, че с времето човек отново вижда красотата в новото утро и вярата се завръща, а светът вече не е толкова черен, погледнат с очите на новия ден.
    Много хубаво произведение, изпълнено с трагизъм и силни чувства, което на мен силно ми импонира! Поздравления и най-висока оценка от мен!
  • Много е хубаво... Безнадеждно...
  • Харесах!
Random works
: ??:??