(Без)чувствено
Молих се първо на себе си, вече
вяра във себе си нямам дори.
Оставих душата си - бяга далече
от болния мозък зад мойте очи.
Молех се после на господ, обаче
може би той се отказа от мен,
отказа да слуша сърцето да плаче
с ритъм отчаян и тъй уморен.
След това молих и времето, казах
да спре, да изчака, защото боли.
Не мога да бързам със него, когато
моето минало вечно кърви.
Молих се първо на себе си, вече
вяра във господ аз нямам дори.
Толкова чувства ги няма във мен, че
чак не съм жива. Не както преди.
© Ралица Костова All rights reserved.
