Пуста черно-бяла картина -

душата ми е хем огън, хем е зима...

пламъците на яроста изгарят я,

а ледовете на самотата довършват я!

Души ме, изгаря, не си отива,

тежи, стяга, не престава...

болката остава ми жестоки следи

в сърцето, където беше ти преди.

Скоро вече нямам и това,

само едно дупка от самота

Черно-бял сега е моят свят -

вместо от цветове, от сълзи излят.

Зад зелените очи погледни,

ще видиш още горещите сълзи,

изплакани в онези тъмни дни -

без цветове... без мечти!