Пуста черно-бяла картина -
душата ми е хем огън, хем е зима...
пламъците на яроста изгарят я,
а ледовете на самотата довършват я!
Души ме, изгаря, не си отива,
тежи, стяга, не престава...
болката остава ми жестоки следи
в сърцето, където беше ти преди.
Скоро вече нямам и това,
само едно дупка от самота
Черно-бял сега е моят свят -
вместо от цветове, от сълзи излят. ...