12 ago 2012, 0:07

Без да тежим

  Poesía » Otra
834 0 3

Някаква пластичност в сърцата

Умение

На сляп въжеиграч

 

И никаква

Умереност в диханията –

Чисти ускорения

 

Изчистени

Прелистени

И сякаш ние

 

***

 

Така ми се ще да ми липсваш

Ипотекирам сърцето си

 

Така ми се ще да помръквам

Ревизирам съдбата си

 

Така ми се ще да броя мигове

Вече мога да заключа всяка врата

 

***

 

За скръб

За утеха

За здраве

За мъртвите

[ако  е удобно разбира се]

Държа

Своята свещ

 

И дайте лед

Още лед...

 

***

 

На този свят

Къде му е разстоянието

Знаеш ли

 

В твърде честите

Издишвания

 

***

 

Маргинално е

Щъпуркам

Към плътта ти

Пия

 

Изначално е

И дупка за обезверените

Износен романтизъм

 

***

 

Шест

Ричард  Пети

На шест бири

 

Запетаите –

Безпринципни тирета

Грация

 

***

 

Бедният въжеиграч…

 

Пуснал си мустаци

За да не падне

 

***

 

Амедео Модилиани

Амедео Модилиани

И клетките заприпкват

По аортите

 

Слънца

 

***

 

Не мога да се добера

До съня

Ръцете ми

Приличат на вигвами

Аз съм дълбоко вдишване

 

Не ти благодаря

 

***

 

Ставам

И знам –

Всичките ми клетки са в мир

С изключение

На две сини

 

Мога да воювам

                                              14.1.2010г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • успяваш сполучливо да компресираш време и емоции
    и разтворени чрез/в... погледа ми
    предизвикват повечето пъти първичен, искрен смях
  • Обезверените дупки,към които щъпуркаме,неминуемо водят до учестено издишване,Джак.
    Поддържай пластичността,за да може въжеиграчът поне да се обръсне.
    Изобщо...ипотеките са тежко нещо!
    Добре,че поне клетките са в мир....
  • Не мога да се добера
    До съня


    много ми е приятно

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...