Без да тежим
Някаква пластичност в сърцата
Умение
На сляп въжеиграч
И никаква
Умереност в диханията –
Чисти ускорения
Изчистени
Прелистени
И сякаш ние
***
Така ми се ще да ми липсваш
Ипотекирам сърцето си
Така ми се ще да помръквам
Ревизирам съдбата си
Така ми се ще да броя мигове
Вече мога да заключа всяка врата
***
За скръб
За утеха
За здраве
За мъртвите
[ако е удобно разбира се]
Държа
Своята свещ
И дайте лед
Още лед...
***
На този свят
Къде му е разстоянието
Знаеш ли
В твърде честите
Издишвания
***
Маргинално е
Щъпуркам
Към плътта ти
Пия
Изначално е
И дупка за обезверените
Износен романтизъм
***
Шест
Ричард Пети
На шест бири
Запетаите –
Безпринципни тирета
Грация
***
Бедният въжеиграч…
Пуснал си мустаци
За да не падне
***
Амедео Модилиани
Амедео Модилиани
И клетките заприпкват
По аортите
Слънца
***
Не мога да се добера
До съня
Ръцете ми
Приличат на вигвами
Аз съм дълбоко вдишване
Не ти благодаря
***
Ставам
И знам –
Всичките ми клетки са в мир
С изключение
На две сини
Мога да воювам
14.1.2010г.
© Донърджак Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Обезверените дупки,към които щъпуркаме,неминуемо водят до учестено издишване,Джак.
Поддържай пластичността,за да може въжеиграчът поне да се обръсне.
Изобщо...ипотеките са тежко нещо!
Добре,че поне клетките са в мир....
-
Не мога да се добера
До съня
много ми е приятно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и разтворени чрез/в... погледа ми
предизвикват повечето пъти първичен, искрен смях