12.08.2012 г., 0:07

Без да тежим

827 0 3

Някаква пластичност в сърцата

Умение

На сляп въжеиграч

 

И никаква

Умереност в диханията –

Чисти ускорения

 

Изчистени

Прелистени

И сякаш ние

 

***

 

Така ми се ще да ми липсваш

Ипотекирам сърцето си

 

Така ми се ще да помръквам

Ревизирам съдбата си

 

Така ми се ще да броя мигове

Вече мога да заключа всяка врата

 

***

 

За скръб

За утеха

За здраве

За мъртвите

[ако  е удобно разбира се]

Държа

Своята свещ

 

И дайте лед

Още лед...

 

***

 

На този свят

Къде му е разстоянието

Знаеш ли

 

В твърде честите

Издишвания

 

***

 

Маргинално е

Щъпуркам

Към плътта ти

Пия

 

Изначално е

И дупка за обезверените

Износен романтизъм

 

***

 

Шест

Ричард  Пети

На шест бири

 

Запетаите –

Безпринципни тирета

Грация

 

***

 

Бедният въжеиграч…

 

Пуснал си мустаци

За да не падне

 

***

 

Амедео Модилиани

Амедео Модилиани

И клетките заприпкват

По аортите

 

Слънца

 

***

 

Не мога да се добера

До съня

Ръцете ми

Приличат на вигвами

Аз съм дълбоко вдишване

 

Не ти благодаря

 

***

 

Ставам

И знам –

Всичките ми клетки са в мир

С изключение

На две сини

 

Мога да воювам

                                              14.1.2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • успяваш сполучливо да компресираш време и емоции
    и разтворени чрез/в... погледа ми
    предизвикват повечето пъти първичен, искрен смях
  • Обезверените дупки,към които щъпуркаме,неминуемо водят до учестено издишване,Джак.
    Поддържай пластичността,за да може въжеиграчът поне да се обръсне.
    Изобщо...ипотеките са тежко нещо!
    Добре,че поне клетките са в мир....
  • Не мога да се добера
    До съня


    много ми е приятно

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...