12 авг. 2012 г., 00:07

Без да тежим

833 0 3

Някаква пластичност в сърцата

Умение

На сляп въжеиграч

 

И никаква

Умереност в диханията –

Чисти ускорения

 

Изчистени

Прелистени

И сякаш ние

 

***

 

Така ми се ще да ми липсваш

Ипотекирам сърцето си

 

Така ми се ще да помръквам

Ревизирам съдбата си

 

Така ми се ще да броя мигове

Вече мога да заключа всяка врата

 

***

 

За скръб

За утеха

За здраве

За мъртвите

[ако  е удобно разбира се]

Държа

Своята свещ

 

И дайте лед

Още лед...

 

***

 

На този свят

Къде му е разстоянието

Знаеш ли

 

В твърде честите

Издишвания

 

***

 

Маргинално е

Щъпуркам

Към плътта ти

Пия

 

Изначално е

И дупка за обезверените

Износен романтизъм

 

***

 

Шест

Ричард  Пети

На шест бири

 

Запетаите –

Безпринципни тирета

Грация

 

***

 

Бедният въжеиграч…

 

Пуснал си мустаци

За да не падне

 

***

 

Амедео Модилиани

Амедео Модилиани

И клетките заприпкват

По аортите

 

Слънца

 

***

 

Не мога да се добера

До съня

Ръцете ми

Приличат на вигвами

Аз съм дълбоко вдишване

 

Не ти благодаря

 

***

 

Ставам

И знам –

Всичките ми клетки са в мир

С изключение

На две сини

 

Мога да воювам

                                              14.1.2010г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • успяваш сполучливо да компресираш време и емоции
    и разтворени чрез/в... погледа ми
    предизвикват повечето пъти първичен, искрен смях
  • Обезверените дупки,към които щъпуркаме,неминуемо водят до учестено издишване,Джак.
    Поддържай пластичността,за да може въжеиграчът поне да се обръсне.
    Изобщо...ипотеките са тежко нещо!
    Добре,че поне клетките са в мир....
  • Не мога да се добера
    До съня


    много ми е приятно

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...