Aug 12, 2012, 12:07 AM

Без да тежим

  Poetry » Other
828 0 3

Някаква пластичност в сърцата

Умение

На сляп въжеиграч

 

И никаква

Умереност в диханията –

Чисти ускорения

 

Изчистени

Прелистени

И сякаш ние

 

***

 

Така ми се ще да ми липсваш

Ипотекирам сърцето си

 

Така ми се ще да помръквам

Ревизирам съдбата си

 

Така ми се ще да броя мигове

Вече мога да заключа всяка врата

 

***

 

За скръб

За утеха

За здраве

За мъртвите

[ако  е удобно разбира се]

Държа

Своята свещ

 

И дайте лед

Още лед...

 

***

 

На този свят

Къде му е разстоянието

Знаеш ли

 

В твърде честите

Издишвания

 

***

 

Маргинално е

Щъпуркам

Към плътта ти

Пия

 

Изначално е

И дупка за обезверените

Износен романтизъм

 

***

 

Шест

Ричард  Пети

На шест бири

 

Запетаите –

Безпринципни тирета

Грация

 

***

 

Бедният въжеиграч…

 

Пуснал си мустаци

За да не падне

 

***

 

Амедео Модилиани

Амедео Модилиани

И клетките заприпкват

По аортите

 

Слънца

 

***

 

Не мога да се добера

До съня

Ръцете ми

Приличат на вигвами

Аз съм дълбоко вдишване

 

Не ти благодаря

 

***

 

Ставам

И знам –

Всичките ми клетки са в мир

С изключение

На две сини

 

Мога да воювам

                                              14.1.2010г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

  • успяваш сполучливо да компресираш време и емоции
    и разтворени чрез/в... погледа ми
    предизвикват повечето пъти първичен, искрен смях
  • Обезверените дупки,към които щъпуркаме,неминуемо водят до учестено издишване,Джак.
    Поддържай пластичността,за да може въжеиграчът поне да се обръсне.
    Изобщо...ипотеките са тежко нещо!
    Добре,че поне клетките са в мир....
  • Не мога да се добера
    До съня


    много ми е приятно

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...