17 sept 2019, 8:32  

Без далаверка няма начин, братче!...

  Poesía » Otra
1.4K 5 16

И тук, както  във всеки кабинет,

портрет на Левски или Ботев има.

И шефът - тарикат и стар хитрец,

ги подновява стриктно през година.

 

Още в началото на всеки ден,

той към портрета погледа си вдига,

от работа съвсем не притеснен,

на образа като хашлак му смига...

 

Небрежно в тишината прави кръст -

и днес късметът с него да остане!...

Почесва нос  със малкия си пръст -

с каква ли  далавера да се хване?...

 

Набира номер в своя телефон

и гърбом към портрета се обръща,

офертата предлага тихо  щом,

отсреща  някой кратко му отвръща.

 

Те уговарят се с шифрован код

(ми знаем - дебнат службите ни, значи!...)

И казва на портрета: "В тоз живот

без далаверка няма начин, братче!..."

 

Във края на напрегнатия ден,

с портрета се сбогува най-учтиво...

Прибира се щастливо уморен.

И утре далаверка се открива!...

 

- - -

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ!

НЕКА ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА ВИНАГИ БЪДАТ С НАС!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Меги, радвам се, че се отби на страничката ми!...Иска ми се да вярвам все пак, че вярата, надеждата и любовта ще останат при нас, въпреки всичко!...Иначе сме загубени без тях!...
  • Ех, Роби, истината в този стих ми говори, че вярата и надеждаха, че е любовта скоро ще се отидат...
  • Стават, Васко, все повече и все по-нагли!...След като няма кой да ги постави на местата им, се чувстват недосегаеми!...
  • Трагедията е, че такива далавераджии стават все повече!
  • Благодаря, Албена!...Радвам се, че си тук, приятелко!...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...