Sep 17, 2019, 8:32 AM  

Без далаверка няма начин, братче!...

  Poetry » Other
1.4K 5 16

И тук, както  във всеки кабинет,

портрет на Левски или Ботев има.

И шефът - тарикат и стар хитрец,

ги подновява стриктно през година.

 

Още в началото на всеки ден,

той към портрета погледа си вдига,

от работа съвсем не притеснен,

на образа като хашлак му смига...

 

Небрежно в тишината прави кръст -

и днес късметът с него да остане!...

Почесва нос  със малкия си пръст -

с каква ли  далавера да се хване?...

 

Набира номер в своя телефон

и гърбом към портрета се обръща,

офертата предлага тихо  щом,

отсреща  някой кратко му отвръща.

 

Те уговарят се с шифрован код

(ми знаем - дебнат службите ни, значи!...)

И казва на портрета: "В тоз живот

без далаверка няма начин, братче!..."

 

Във края на напрегнатия ден,

с портрета се сбогува най-учтиво...

Прибира се щастливо уморен.

И утре далаверка се открива!...

 

- - -

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ!

НЕКА ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА ВИНАГИ БЪДАТ С НАС!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Меги, радвам се, че се отби на страничката ми!...Иска ми се да вярвам все пак, че вярата, надеждата и любовта ще останат при нас, въпреки всичко!...Иначе сме загубени без тях!...
  • Ех, Роби, истината в този стих ми говори, че вярата и надеждаха, че е любовта скоро ще се отидат...
  • Стават, Васко, все повече и все по-нагли!...След като няма кой да ги постави на местата им, се чувстват недосегаеми!...
  • Трагедията е, че такива далавераджии стават все повече!
  • Благодаря, Албена!...Радвам се, че си тук, приятелко!...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...