Но като гледам във живота
И как въпросите ечат,
разбрах, че ми е даден вота
от мене думи да звучат.
Студувал, зъзнал под небето
И врял-кипял, като в котел,
разбрах, че всъщност битието
е сякаш скитник във хотел.
Така можах да проумея.
И философът в мен разбра:
за нещо трябва да живея,
но и за нещо да умра...
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Желая ви хубава вечер!