Без дилема

25.08.2017 г., 9:30 ч.

Поезия » Философска

282 0 2

Но като гледам във живота

И как въпросите ечат,

разбрах, че ми е даден вота

от мене думи да звучат.

Студувал, зъзнал под небето

И врял-кипял, като в котел,

разбрах, че всъщност битието

е сякаш скитник във хотел.

Така можах да проумея.

И философът в мен разбра:

за нещо трябва да живея,

но и за нещо да умра...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.