13 oct 2015, 21:29

Без дом 

  Poesía » Otra
318 0 3

Дете на ъгъла стоеше.
Протягаше ръка за милостиня.
В ръчицата парченце хляб държеше.
И често поглед в него впиваше…като в светиня.
Навярно някой е пожалил бедната душица.
и вместо неизяден да го хвърли в коша
поставил го е в детската ръчица
и си е легнал видимо спокоен.
Детето нямаше къде да иде,
останало без дом и близки хора
коричката от хляб бе неговият идол,
остана там на ъгъла... встрани от хората.
А те се правеха, че го не виждат
и отминаваха със своите грижи.
Нарамили са бреме тежко
загубили са своята съвест.

© Мая Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжни последствия и поражения от липса на ценностна система в част от съвременниците ни.
  • Така е за съжаление. Благодаря, че харесахте!
  • Егоизмът и студенината на хората са все по-осезаеми...Трогателна творба!
Propuestas
: ??:??