Без дом
Дете на ъгъла стоеше.
Протягаше ръка за милостиня.
В ръчицата парченце хляб държеше.
И често поглед в него впиваше…като в светиня.
Навярно някой е пожалил бедната душица.
и вместо неизяден да го хвърли в коша
поставил го е в детската ръчица
и си е легнал видимо спокоен.
Детето нямаше къде да иде,
останало без дом и близки хора
коричката от хляб бе неговият идол,
остана там на ъгъла... встрани от хората.
А те се правеха, че го не виждат
и отминаваха със своите грижи.
Нарамили са бреме тежко
загубили са своята съвест.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Ангелова Всички права запазени
