13 окт. 2015 г., 21:29

Без дом 

  Поэзия » Другая
316 0 3

Дете на ъгъла стоеше.
Протягаше ръка за милостиня.
В ръчицата парченце хляб държеше.
И често поглед в него впиваше…като в светиня.
Навярно някой е пожалил бедната душица.
и вместо неизяден да го хвърли в коша
поставил го е в детската ръчица
и си е легнал видимо спокоен.
Детето нямаше къде да иде,
останало без дом и близки хора
коричката от хляб бе неговият идол,
остана там на ъгъла... встрани от хората.
А те се правеха, че го не виждат
и отминаваха със своите грижи.
Нарамили са бреме тежко
загубили са своята съвест.

© Мая Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжни последствия и поражения от липса на ценностна система в част от съвременниците ни.
  • Така е за съжаление. Благодаря, че харесахте!
  • Егоизмът и студенината на хората са все по-осезаеми...Трогателна творба!
Предложения
: ??:??