Помня още
онази дата,
онзи гаден, шибан ден.
Тичах нощем
зад колата,
да не тръгнеш ти от мен.

Въздух нямах
във гърдите,
но пък бягах като луд.
Лице загрявах
със сълзите.
Беше ме прегърнал студ.

Коли, камиони
отзад ми свирят
и крещят ми през стъклата.
Без патрони
ще ме убият,
ако заличат следата.

Паднах пръв
след клаксон силен.
Край, изпуснах й колата.
Дъжд от кръв,
един обилен
заваля ми от главата.

Всичко бавно
почернява
и потъва в тишина.
Става хладно,
застудява
тялото ми без душа.