May 3, 2024, 9:30 AM

Без душа

  Poetry
668 0 0

Помня още
онази дата,
онзи гаден, шибан ден.
Тичах нощем
зад колата,
да не тръгнеш ти от мен.

Въздух нямах
във гърдите,
но пък бягах като луд.
Лице загрявах
със сълзите.
Беше ме прегърнал студ.

Коли, камиони
отзад ми свирят
и крещят ми през стъклата.
Без патрони
ще ме убият,
ако заличат следата.

Паднах пръв
след клаксон силен.
Край, изпуснах й колата.
Дъжд от кръв,
един обилен
заваля ми от главата.

Всичко бавно
почернява
и потъва в тишина.
Става хладно,
застудява
тялото ми без душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Krischo All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...