23 feb 2009, 15:54

Без дъх 

  Poesía » De amor
1572 0 33

 

 

 

 

 

Обичам вечните съмнения,

понякога които те подсещат,

че жива съм ,

превърната в синкоп,

от лепкавите ноти

на съдбата.

Обичам да мечтаеш вместо мен,

когато ми е скъпа самотата,

запълнена с илюзии за теб,

за пръстите ти

и за голотата

на всяка малка истина

съдбовна,

преборила дежурните въпроси,

закътана във сини очертания

и никнеща

във бляновете боси.

Обичам да сънувам перманентно

очите ти

и устните,

ръцете...

Рискувам всяка болка абстинентно.

Защото те обичам.

Тебе.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??