Feb 23, 2009, 3:54 PM

Без дъх 

  Poetry » Love
1573 0 33

 

 

 

 

 

Обичам вечните съмнения,

понякога които те подсещат,

че жива съм ,

превърната в синкоп,

от лепкавите ноти

на съдбата.

Обичам да мечтаеш вместо мен,

когато ми е скъпа самотата,

запълнена с илюзии за теб,

за пръстите ти

и за голотата

на всяка малка истина

съдбовна,

преборила дежурните въпроси,

закътана във сини очертания

и никнеща

във бляновете боси.

Обичам да сънувам перманентно

очите ти

и устните,

ръцете...

Рискувам всяка болка абстинентно.

Защото те обичам.

Тебе.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??