Без дъх
Обичам вечните съмнения,
понякога които те подсещат,
че жива съм ,
превърната в синкоп,
от лепкавите ноти
на съдбата.
Обичам да мечтаеш вместо мен,
когато ми е скъпа самотата,
запълнена с илюзии за теб,
за пръстите ти
и за голотата
на всяка малка истина
съдбовна,
преборила дежурните въпроси,
закътана във сини очертания
и никнеща
във бляновете боси.
Обичам да сънувам перманентно
очите ти
и устните,
ръцете...
Рискувам всяка болка абстинентно.
Защото те обичам.
Тебе.
© Геновева Христова All rights reserved.
И да продължава!
