29 mar 2020, 23:09

Без дъх

  Poesía
767 0 0

Обичам да забравям къде свършвам аз и почваш ти.
Пръстите ти в моите са впити... потъвам в зелените очи.
Дъх, два, три... сърцето ми удар прескача.
Дъх, два, три... душата ми с твойта се закача.
Безкрайно очите ми все за теб ще се озъртат.
Без теб сетивата ми се лутат и превъртат.
Оставям си живота в твоите ръце, защото само теб аз мога да обичам.
Оставаш вечно в моето сърце, на тебе само аз се вричам.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Меги Матева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...