29 мар. 2020 г., 23:09

Без дъх

765 0 0

Обичам да забравям къде свършвам аз и почваш ти.
Пръстите ти в моите са впити... потъвам в зелените очи.
Дъх, два, три... сърцето ми удар прескача.
Дъх, два, три... душата ми с твойта се закача.
Безкрайно очите ми все за теб ще се озъртат.
Без теб сетивата ми се лутат и превъртат.
Оставям си живота в твоите ръце, защото само теб аз мога да обичам.
Оставаш вечно в моето сърце, на тебе само аз се вричам.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Меги Матева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...