28 ago 2007, 20:57

Без глас

  Poesía
844 1 5

Нов изгрев и начало ново...

Всичко остана във мрака.  Назад!

И само едно изречено слово,

донесено ни от вечния хлад

спомен за хубаво време

и за фенерите там във нощия град,

и за онова, което любовта ще отнеме,

като клоун от шумен парад,

където времето уж бързо тече,

където бяхме ти и аз –

едно момиче и едно момче...

останали вече без глас.

 

Крещейки до лудост: „обичам те”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Носиш много идеи и имаш голям поетичен заряд.
    Целувам те с обич.
  • И на мен ми допадна. Идеята е страхотна. Искам и аз да имам такова въображение....Браво!
  • Интересно е, допада ми!!!
    Продължавай да твориш, отдава ти се!
  • и за фенерите там във нощия град,

    и за онова, което любовта ще отнеме,

    като клоун от шумен парад...

    ...
    талантливо написано.
    Страхотно сравнение!
  • Хареса ми!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...