28 ago 2007, 20:57

Без глас 

  Poesía
692 1 5

Нов изгрев и начало ново...

Всичко остана във мрака.  Назад!

И само едно изречено слово,

донесено ни от вечния хлад

спомен за хубаво време

и за фенерите там във нощия град,

и за онова, което любовта ще отнеме,

като клоун от шумен парад,

където времето уж бързо тече,

където бяхме ти и аз –

едно момиче и едно момче...

останали вече без глас.

 

Крещейки до лудост: „обичам те”.

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Носиш много идеи и имаш голям поетичен заряд.
    Целувам те с обич.
  • И на мен ми допадна. Идеята е страхотна. Искам и аз да имам такова въображение....Браво!
  • Интересно е, допада ми!!!
    Продължавай да твориш, отдава ти се!
  • и за фенерите там във нощия град,

    и за онова, което любовта ще отнеме,

    като клоун от шумен парад...

    ...
    талантливо написано.
    Страхотно сравнение!
  • Хареса ми!!!
Propuestas
: ??:??