Aug 28, 2007, 8:57 PM

Без глас

  Poetry
848 1 5

Нов изгрев и начало ново...

Всичко остана във мрака.  Назад!

И само едно изречено слово,

донесено ни от вечния хлад

спомен за хубаво време

и за фенерите там във нощия град,

и за онова, което любовта ще отнеме,

като клоун от шумен парад,

където времето уж бързо тече,

където бяхме ти и аз –

едно момиче и едно момче...

останали вече без глас.

 

Крещейки до лудост: „обичам те”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

  • Носиш много идеи и имаш голям поетичен заряд.
    Целувам те с обич.
  • И на мен ми допадна. Идеята е страхотна. Искам и аз да имам такова въображение....Браво!
  • Интересно е, допада ми!!!
    Продължавай да твориш, отдава ти се!
  • и за фенерите там във нощия град,

    и за онова, което любовта ще отнеме,

    като клоун от шумен парад...

    ...
    талантливо написано.
    Страхотно сравнение!
  • Хареса ми!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...