Без глас
Нов изгрев и начало ново...
Всичко остана във мрака. Назад!
И само едно изречено слово,
донесено ни от вечния хлад
спомен за хубаво време
и за фенерите там във нощия град,
и за онова, което любовта ще отнеме,
като клоун от шумен парад,
където времето уж бързо тече,
където бяхме ти и аз –
едно момиче и едно момче...
останали вече без глас.
Крещейки до лудост: „обичам те”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християн Всички права запазени
