Без глас

Поэзия

849 1 5

Нов изгрев и начало ново...

Всичко остана във мрака. Назад!

И само едно изречено слово,

донесено ни от вечния хлад

спомен за хубаво време

и за фенерите там във нощия град,

и за онова, което любовта ще отнеме,

като клоун от шумен парад,

където времето уж бързо тече,

където бяхме ти и аз –

едно момиче и едно момче...

останали вече без глас.

Крещейки до лудост: „обичам те”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Носиш много идеи и имаш голям поетичен заряд.
Целувам те с обич.

2007-10-17T21:26:29+03:00
orion_g (Галя)

И на мен ми допадна. Идеята е страхотна. Искам и аз да имам такова въображение....Браво!

2007-09-16T22:54:45+03:00
kasandra_666 (Катрин Дероа)

Интересно е, допада ми!!!
Продължавай да твориш, отдава ти се!

2007-08-29T17:54:52+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

и за фенерите там във нощия град,

и за онова, което любовта ще отнеме,

като клоун от шумен парад...

...
талантливо написано.
Страхотно сравнение!

2007-08-29T13:42:11+03:00
Love (Ванина)

Хареса ми!!!

2007-08-28T21:50:21+03:00