17 sept 2014, 14:46

Без гражданска

618 0 1

Твоята полустрогост, моята полунежност...

Отгоре се спуска сякаш Небето.

Не ти обещавам пожизнена вярност.

Просто ще бъда, щом зная, че светиш.

 

Сега сме и тук сме. Само в тази минута.

Минутата - Вечност, макар и измама.

Крачица още и свършва маршрута,

щом слива се нейде пътят за двама.

 

Неразпъпила роза... Какво да умувам?!

Ти моя си нежност, ти моя си Пролет!

Вярвам ти! Чуваш ли?! Не се и страхувам,

без застраховка за първия полет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Заглавието ме заинтригува... Оказа се, че зад него се крие много хубаво стихотворение. Поздравления, Краси!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...