Без гражданска
Твоята полустрогост, моята полунежност...
Отгоре се спуска сякаш Небето.
Не ти обещавам пожизнена вярност.
Просто ще бъда, щом зная, че светиш.
Сега сме и тук сме. Само в тази минута.
Минутата - Вечност, макар и измама.
Крачица още и свършва маршрута,
щом слива се нейде пътят за двама.
Неразпъпила роза... Какво да умувам?!
Ти моя си нежност, ти моя си Пролет!
Вярвам ти! Чуваш ли?! Не се и страхувам,
без застраховка за първия полет!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
