Без гражданска

17.09.2014 г., 14:46 ч.

Поезия » Любовна

413 0 1

Твоята полустрогост, моята полунежност...

Отгоре се спуска сякаш Небето.

Не ти обещавам пожизнена вярност.

Просто ще бъда, щом зная, че светиш.

Сега сме и тук сме. Само в тази минута.

Минутата - Вечност, макар и измама.

Крачица още и свършва маршрута,

щом слива се нейде пътят за двама.

Неразпъпила роза... Какво да умувам?!

Ти моя си нежност, ти моя си Пролет!

Вярвам ти! Чуваш ли?! Не се и страхувам,

без застраховка за първия полет!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Eia (Росица Танчева)

2015-02-15T09:10:17+02:00

Заглавието ме заинтригува... Оказа се, че зад него се крие много хубаво стихотворение. Поздравления, Краси!