Твоята полустрогост, моята полунежност...
Отгоре се спуска сякаш Небето.
Не ти обещавам пожизнена вярност.
Просто ще бъда, щом зная, че светиш.
Сега сме и тук сме. Само в тази минута.
Минутата - Вечност, макар и измама.
Крачица още и свършва маршрута,
щом слива се нейде пътят за двама.
Неразпъпила роза... Какво да умувам?!
Ти моя си нежност, ти моя си Пролет!
Вярвам ти! Чуваш ли?! Не се и страхувам,
без застраховка за първия полет!
© Красимир Дяков All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
