16 abr 2017, 23:42

Без граници, импулсивна и замислена...

1.3K 7 8

 

Аз се родих, бидейки поезия,

защото съм от сърцето създадена.

Баща ми е голям поет на ухания

майка ми е приказна чистота, изживяна.

 

Кърмят ме с чувства и вдъхновение.

Завързана съм в свободата на перото.

Мозъкът ми храни се със всяко безумие.

Душата ми пие от радостта и страданието.

 

Нямам любим поет, форма или течение.

Обичам ги, всичките са част от мен.

Романтична. Революционна. Бунтовна.

С рими или без, обичам да съм свободна!

 

За любовта, хумора, града и философията.

Природата. Вселената. Приключенията.

Няма значение. Но трябва да съм мечтание.

Аз съм песен, музика, глас. Споделяне.

 

За да съм поезия без граници и сравнения.

Трябва да ме приемаш, без да ме съдиш.

Да ме обичаш дори без роли и героизми.

Да ме прегърнеш и просто да полетиш.

 

За да ме осезае въздухът по допира на тялото.

За да ме целуне всяка дума и всяко деяние.

За да се почувстват трептенията на живота в...

нежната страст на стиховете, написани от Душата.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Безмълвно благодаря...
  • Въздействаш!
  • "стиховете, написани от Душата" са най - докосващи...Хареса ми!
  • Благодаря ви..радвам се..!
  • Тук открих себе си. Този копнеж за свобода,за любов,разбиране и....приключения!
    Грабна ме! Продължавай

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...