16.04.2017 г., 23:42

Без граници, импулсивна и замислена...

1.3K 7 8

 

Аз се родих, бидейки поезия,

защото съм от сърцето създадена.

Баща ми е голям поет на ухания

майка ми е приказна чистота, изживяна.

 

Кърмят ме с чувства и вдъхновение.

Завързана съм в свободата на перото.

Мозъкът ми храни се със всяко безумие.

Душата ми пие от радостта и страданието.

 

Нямам любим поет, форма или течение.

Обичам ги, всичките са част от мен.

Романтична. Революционна. Бунтовна.

С рими или без, обичам да съм свободна!

 

За любовта, хумора, града и философията.

Природата. Вселената. Приключенията.

Няма значение. Но трябва да съм мечтание.

Аз съм песен, музика, глас. Споделяне.

 

За да съм поезия без граници и сравнения.

Трябва да ме приемаш, без да ме съдиш.

Да ме обичаш дори без роли и героизми.

Да ме прегърнеш и просто да полетиш.

 

За да ме осезае въздухът по допира на тялото.

За да ме целуне всяка дума и всяко деяние.

За да се почувстват трептенията на живота в...

нежната страст на стиховете, написани от Душата.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безмълвно благодаря...
  • Въздействаш!
  • "стиховете, написани от Душата" са най - докосващи...Хареса ми!
  • Благодаря ви..радвам се..!
  • Тук открих себе си. Този копнеж за свобода,за любов,разбиране и....приключения!
    Грабна ме! Продължавай

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...