Apr 16, 2017, 11:42 PM

Без граници, импулсивна и замислена...

1.3K 7 8

 

Аз се родих, бидейки поезия,

защото съм от сърцето създадена.

Баща ми е голям поет на ухания

майка ми е приказна чистота, изживяна.

 

Кърмят ме с чувства и вдъхновение.

Завързана съм в свободата на перото.

Мозъкът ми храни се със всяко безумие.

Душата ми пие от радостта и страданието.

 

Нямам любим поет, форма или течение.

Обичам ги, всичките са част от мен.

Романтична. Революционна. Бунтовна.

С рими или без, обичам да съм свободна!

 

За любовта, хумора, града и философията.

Природата. Вселената. Приключенията.

Няма значение. Но трябва да съм мечтание.

Аз съм песен, музика, глас. Споделяне.

 

За да съм поезия без граници и сравнения.

Трябва да ме приемаш, без да ме съдиш.

Да ме обичаш дори без роли и героизми.

Да ме прегърнеш и просто да полетиш.

 

За да ме осезае въздухът по допира на тялото.

За да ме целуне всяка дума и всяко деяние.

За да се почувстват трептенията на живота в...

нежната страст на стиховете, написани от Душата.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безмълвно благодаря...
  • Въздействаш!
  • "стиховете, написани от Душата" са най - докосващи...Хареса ми!
  • Благодаря ви..радвам се..!
  • Тук открих себе си. Този копнеж за свобода,за любов,разбиране и....приключения!
    Грабна ме! Продължавай

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....