21 mar 2010, 8:22

Без гъдела...

  Poesía
833 0 13

Загуби ли се онзи гъдел

Дали сме живи или овехтяли

Загубили поредния дуел

Със самотата ни венчали

Живот като на призраци

Ни живи ни умрели

Къде да търсим признаци

Напразно в живота сме влетели

Загубени във вечността

Без гъдела грабеж а не градеж

В плен сме на властта

Не можеш нищо да дадеш

Съдбата да измамим

Скрибуцайки едва едва

Не можем нищо да прибавим

Без гъдела животът е лъжа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....