21 jul 2005, 8:26

Без име

  Poesía
1.4K 0 3
Да заспиваш вечер с тишината,
да чакаш с надежда,
да гледаш светлината на луната,
в която твоят образ нежно се оглежда!!!

Да ходиш тихо по пясъка,
близо до пенливите вълни,
да гледаш на звездите блясъка
и да търсиш там онези две очи!!!

Да чакаш на брега облечена във бяло,
да гледаш притаила дъх морето,
да чувстваш сякаш времето е отлетяло,
да виждаш как безкраят слива се с небето!!!

Да искаш да спреш болката,
да спре да крещи във теб тъгата,
уж ти остава спомена за него във душата
а сега единствен спътник ти е самотата!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Черната Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има толкова Любов по света!С пожелание да откриеш Своята! Поздрави за стиха!
  • харесва ми
    обичай морето - и то те обича
  • Мен пък и други твои стихове ми харесват!!! Но и този определено си заслужава

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...