3 oct 2012, 14:38

Без име 

  Poesía
509 0 1

Забравяш... Ветровете те следят.

Небето е мастилено, но синьо.

Пътуваш, без да имаш собствен път,

към някого - незнаен и без име.

Не мислиш и не е за първи път 

да нямаш нищо истинско, любимо.

Във тебе твойте тишини крещят -

най-силно хапе болката без име!

© Евгения Калъчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??