Oct 3, 2012, 2:38 PM

Без име 

  Poetry
507 0 1

Забравяш... Ветровете те следят.

Небето е мастилено, но синьо.

Пътуваш, без да имаш собствен път,

към някого - незнаен и без име.

Не мислиш и не е за първи път 

да нямаш нищо истинско, любимо.

Във тебе твойте тишини крещят -

най-силно хапе болката без име!

© Евгения Калъчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??