3 окт. 2012 г., 14:38

Без име 

  Поэзия
508 0 1

Забравяш... Ветровете те следят.

Небето е мастилено, но синьо.

Пътуваш, без да имаш собствен път,

към някого - незнаен и без име.

Не мислиш и не е за първи път 

да нямаш нищо истинско, любимо.

Във тебе твойте тишини крещят -

най-силно хапе болката без име!

© Евгения Калъчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??