Без име

3 окт. 2012 г., 14:38

Поэзия

552 0 1

Забравяш... Ветровете те следят.
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого - незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път
да нямаш нищо истинско, любимо.
Във тебе твойте тишини крещят -
най-силно хапе болката без име!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без име

Искате да прочетете повече?

Предложения