3.10.2012 г., 14:38 ч.
Без име
Забравяш... Ветровете те следят.
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого - незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път
да нямаш нищо истинско, любимо.
Във тебе твойте тишини крещят -
най-силно хапе болката без име!
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого - незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път
да нямаш нищо истинско, любимо.
Във тебе твойте тишини крещят -
най-силно хапе болката без име!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Евгения Калъчева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
