3.10.2012 г., 14:38 ч.

Без име 

  Поезия
506 0 1

Забравяш... Ветровете те следят.

Небето е мастилено, но синьо.

Пътуваш, без да имаш собствен път,

към някого - незнаен и без име.

Не мислиш и не е за първи път 

да нямаш нищо истинско, любимо.

Във тебе твойте тишини крещят -

най-силно хапе болката без име!

© Евгения Калъчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??