4 may 2018, 0:17

Без име

  Poesía » Otra
1K 0 0

 

Без име и време
несбъдната радост
политнала птица
напусна домът ни,
в склона небесен
грейна звездица!

Пристъпям към нея
в сънят си унесен,
целувам я с устни,
пея и песен, нежно
с дланите милвам
детска къдрица.

Прилично на Йова
в библейската притча
на святата вяра
открехнах вратата,
под сурдинка през нея
Господнята милост
да влезне на пръсти
и дните ни бъдни
в светлина да покръсти!


02. 05. 2018 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todor Nikolov Todos los derechos reservados

И разказа ми ангел небесен,
как по пътя от тука към рая
утешило си странник със песен
и съзите си дало на облаче бяло
две овошки нощес в розов цвят
да разцъфнат у дома ни за мама!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....