May 4, 2018, 12:17 AM

Без име

  Poetry » Other
1K 0 0

 

Без име и време
несбъдната радост
политнала птица
напусна домът ни,
в склона небесен
грейна звездица!

Пристъпям към нея
в сънят си унесен,
целувам я с устни,
пея и песен, нежно
с дланите милвам
детска къдрица.

Прилично на Йова
в библейската притча
на святата вяра
открехнах вратата,
под сурдинка през нея
Господнята милост
да влезне на пръсти
и дните ни бъдни
в светлина да покръсти!


02. 05. 2018 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Todor Nikolov All rights reserved.

И разказа ми ангел небесен,
как по пътя от тука към рая
утешило си странник със песен
и съзите си дало на облаче бяло
две овошки нощес в розов цвят
да разцъфнат у дома ни за мама!

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...