Без име
Без име и време
несбъдната радост
политнала птица
напусна домът ни,
в склона небесен
грейна звездица!
Пристъпям към нея
в сънят си унесен,
целувам я с устни,
пея и песен, нежно
с дланите милвам
детска къдрица.
Прилично на Йова
в библейската притча
на святата вяра
открехнах вратата,
под сурдинка през нея
Господнята милост
да влезне на пръсти
и дните ни бъдни
в светлина да покръсти!
02. 05. 2018 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Todor Nikolov Всички права запазени
