Марчето (Марина Колева)
181 791
20 mar 2008, 8:04

Без живот 

  Poesía » Otra
592 0 2

 

Изцедена докрай,

уморена, нещастна,

сама ли си го причиних

или съдбата ужасна?

Като ехо безкрайно

на отминали чувства

обичам нетрайно,

мразя с погнуса.

Душата ми стара е

в младото тяло

и гнила, невзрачна е,

а тялото - замряло.

Надеждата изостави ме

като нежелан помияр,

даже Дяволът забрави ме,

нямам другар.

 

Като река е животът ми,

с изсъхнало корито,

но пак ще чакам дъжда -

моята мечта неприкрита.

© Марина Колева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??