Изцедена докрай,
уморена, нещастна,
сама ли си го причиних
или съдбата ужасна?
Като ехо безкрайно
на отминали чувства
обичам нетрайно,
мразя с погнуса.
Душата ми стара е
в младото тяло
и гнила, невзрачна е,
а тялото - замряло.
Надеждата изостави ме
като нежелан помияр,
даже Дяволът забрави ме,
нямам другар.
Като река е животът ми,
с изсъхнало корито,
но пак ще чакам дъжда -
моята мечта неприкрита.
© Марина Колева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
