Изцедена докрай,
уморена, нещастна,
сама ли си го причиних
или съдбата ужасна?
Като ехо безкрайно
на отминали чувства
обичам нетрайно,
мразя с погнуса.
Душата ми стара е
в младото тяло
и гнила, невзрачна е,
а тялото - замряло.
Надеждата изостави ме
като нежелан помияр,
даже Дяволът забрави ме,
нямам другар.
Като река е животът ми,
с изсъхнало корито,
но пак ще чакам дъжда -
моята мечта неприкрита.
© Марина Колева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
