Без живот

20 мар. 2008 г., 08:04

Поэзия » Другая

591 0 2

Изцедена докрай,

уморена, нещастна,

сама ли си го причиних

или съдбата ужасна?

Като ехо безкрайно

на отминали чувства

обичам нетрайно,

мразя с погнуса.

Душата ми стара е

в младото тяло

и гнила, невзрачна е,

а тялото - замряло.

Надеждата изостави ме

като нежелан помияр,

даже Дяволът забрави ме,

нямам другар.

Като река е животът ми,

с изсъхнало корито,

но пак ще чакам дъжда -

моята мечта неприкрита.