Марчето (Марина Колева)
181 791
20.03.2008 г., 8:04 ч.

Без живот 

  Поезия » Друга
607 0 2

 

Изцедена докрай,

уморена, нещастна,

сама ли си го причиних

или съдбата ужасна?

Като ехо безкрайно

на отминали чувства

обичам нетрайно,

мразя с погнуса.

Душата ми стара е

в младото тяло

и гнила, невзрачна е,

а тялото - замряло.

Надеждата изостави ме

като нежелан помияр,

даже Дяволът забрави ме,

нямам другар.

 

Като река е животът ми,

с изсъхнало корито,

но пак ще чакам дъжда -

моята мечта неприкрита.

© Марина Колева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??