Без живот
Изцедена докрай,
уморена, нещастна,
сама ли си го причиних
или съдбата ужасна?
Като ехо безкрайно
на отминали чувства
обичам нетрайно,
мразя с погнуса.
Душата ми стара е
в младото тяло
и гнила, невзрачна е,
а тялото - замряло.
Надеждата изостави ме
като нежелан помияр,
даже Дяволът забрави ме,
нямам другар.
Като река е животът ми,
с изсъхнало корито,
но пак ще чакам дъжда -
моята мечта неприкрита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Колева Всички права запазени
